Гражданин на Тахсин Юджел

ТАХСИН ЮДЖЕЛ е роден през 1933 г. в Елбистан, Турция. Завършва Лицея „Галатасарай” и Департамента за френски език и литература в Литературния факултет на Истанбулския университет. Професор е по френска литература и семиология и дълги годи

ТАХСИН ЮДЖЕЛ е роден през 1933 г. в Елбистан, Турция. Завършва Лицея „Галатасарай” и Департамента за френски език и литература в Литературния факултет на Истанбулския университет. Професор е по френска литература и семиология и дълги години преподава в Истанбулския университет. В Турция той е не само един от най-популярните съвременни писатели, но и сред най-изявените преводачи на Балзак, Флобер, Пруст, Жид, Камю и др. френски писатели. За преводаческата си дейност е отличен с Azra Erhat Literary Translations Outstanding Service Award. Занимава се и с литературна критика. Пише есета, разкази, автор е на много романи, преведени на няколко езика. Носител е на десет литературни награди, между които и Литературна награда "Балканика" за романа му "Небостъргач", който предстои да излезе на български език. Писателят посети България през 2007 г.

Неизчерпаемата простащина направи главите и душите да затъпеят, да не различават красивото от грозното, истината от лъжата, лиши ги от чувство, лошият писател пропъди добрия. При това положение цялата отплата за труда ми щяха да бъдат едва малко пари и малко известност. Аз избрах безименната свобода. И, честно казано, не съжалявам.
Гражданин

Най-важното е да не превиваш гръб - смята Гражданин - анонимен писател, който не се поти над белия лист, нито пък запълва компютърния екран. Той твори върху стените и вратите на обществените тоалетни! Клекнал сам и анонимен в кабинката малкият човек излива душата си, отправя думите си към хората като него и е много горд, когато веднъж в един бар някакъв човек му цитира неговите "тоалетни" писания или пък когато вижда как след изкъртената и понесена на гръб от работник изписана от него врата на тоалетна вървят хора и четат мислите му. Защото Гражданин е псевдоним и той си остава скрит зад него за всички. Пише, без да се стреми да става известен, прочут: “Аз мразя шума, искам да стигна от шума до думата, искам да споделя идеите си с хората, както се споделя хляба и лука.” Четирите стени на кабинката не го затварят, а го освобождават и той дава израз на онова, което мисли за политиците, за кварталния трамвай и за корумпирания си шеф, един от малкото разкрили авторството му в служебната тоалетната. Последното кара директора да подаде оставка, но това не само не му нанася особени вреди, а след време му дава възможност да заеме по-висок пост и да покани Гражданин да печата творбите си в неговия вестник. Свикналият да бъде анонимен отказва иначе привлекателното предложение. Не може да го убеди дори бившата му годеница, която се оказва любовница на същия шеф и цялата им интрижка е била дирижирана от него. И така Гражданин предпочита да продължи да се изразява демократично и анонимно, макар че много се страхува от всеки и от всичко. Желанието му е да разкрива истините и да изправя грешките, а и на него, както на другите плескащи стените на тоалетните с какви ли не гадости, това му носи облекчение.

Зад псевдонима Гражданин авторът откровено споделя какво мисли за: политиците, полицаите, корупцията… Неговата изповед е монолог, замаскиран като диалог с читателя.
Остроумен, ироничен, саркастичен, комичен и безмилостен роман, който непрекъснато човърка чувствата и мислите ти, докато го четеш. Автор: Александър Ненов